48 ОУ ЙОСИФ КОВАЧЕВ Патронът на нашето училище – Йосиф Антонов Ковачев, е роден на 14 януари 1839 година в град Щип – Македония.

Отрасва в семейство на занаятчия. Средата, в която расте, будна по онова време, със своя интерес към просветата, към новите за времето си идеи, оказва силно въздействие върху Йосиф. Й. Ковачев живее в тази среда до 16-17-годишна възраст и получава основите на образованието си.

През първите години той се учи в Килийното училище, а след това – в новооткритото Взаимно училище. До 1855 година е не само ученик, но също така и помощник на учителя си Грозданов.

Тук набира известен педагогически опит, който му позволява да се отдаде на самостоятелна учителска дейност. Учителства най-напред в село Гиляни (четири години), където оформя своя мироглед. Записва народни умотворения, замисля да реформира учебните методи, пее в черковния хор.

По това време у него се заражда и стремеж да продължи образованието си в Русия. Тъкмо през тези години в Македония работи и Димитър Миладинов. Й. Ковачев заживява с духа на новото време, като подпомага дейността на братя Миладинови.

По неизвестни причини, вместо да иде да се учи в Русия, както сам желае, Йосиф Ковачев е изпратен в Белградската духовна семинария. В Сърбия се запознава с някои педагогически идеи, идващи от западните страни.

Оттук именно започва интересът му към физическото възпитание, на което той е горещ привърженик и пръв у нас разработва методиката на преподаването му.

След завършване на духовната семинария в Белград Йосиф Ковачев е студент в Киевската духовна академия (1863-1867 година). Тук изучава усърдно педагогиката не само от лекциите на преподавателите в Академията, но и от трудовете на извънакадемични автори.

Особено голям интерес проявява към работата в началните училища, където се преподава по т.нар. звучна метода. За целта следи новоизлизащата литература, посещава редица училища и обогатява познанията си по тези методи.

Под влияние на руската прогресивна педагогика, Й. Ковачев утвърждава човеколюбиво отношение към децата и изгражда у себе си положително отношение към проблемите на образованието на жените. Наред с идеите на руските педагози Йосиф възприема много възгледи и от западноевропейските учени, които по това време са популярни в Русия.

В предговора на своята Школска педагогия (1873 година) той пише, че за написването на тази книга е ползвал трудове на немски и френски педагози и други учени хора.

По-късно, като професор във Висшето училище в град София, за изготвяне на лекциите си, той разширява още повече кръга на ползваните от него автори.

ДОКУМЕНТИ