Община Етрополе

КМЕТ

Генерал-лейтенант Димитър Димитров е образован, стриктен и мотивиран човек с ясна концепция за развитието на Община Етрополе.

Роден е на 23 юни 1961 г. в град Етрополе. Завършва спортно училище в Правец, а след това и висше образование във ВИФ “Георги Димитров”, сега Национална спортна академия. Между 1985 и 1987 г. е треньор по борба в родния си град. Завършва стратегически курс към Военната академия в София и курсове към ВИПОНД-МВР и Държавния департамент на САЩ. Бил е последователно инспектор, старши инспектор, главен инспектор, началник група II-ра степен, началник на сектор. През годините са му присъдени следните звания:

• лейтенант – 1987
• старши лейтенант – 1990
• капитан – 1994
• майор – 1997
• подполковник – 2000
• полковник – 2003
• бригаден генерал – 2006
• генерал-майор – 2007
• генерал-лейтенант – 2010

От 2004 до 2007 г. е заместник-началник на Национална служба за охрана. В периода 26 април 2007 – 15 май 2012 е началник на Национална служба за охрана. От 2015 г. е Кмет на Община Етрополе.

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба /1787 м/. Етрополската котловина е обградена от величествените старопланински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара Гидия и др. Надморската височина на котловината е 550 м.

Етрополе се намира на 87 км североизточно от София.

Животът тук възниква още в праисторическата епоха. Най – ранните археологически паметници, открити в Етрополския край са каменни брадви и каменни брадви – чукове от периода на бронзовата епоха / ІІІ – ІІ хил. пр. Хр./.

Етрополе възниква като тракийско селище през VІІ – VІ в. пр. Хр. Икономическото благосъстояние и развитие на селището до голяма степен се дължи на неговото местоположение – в близост до древните пътища свързващи Дунава с Македония и Тракия.

През І-то хил. пр. Хр. тракийското племе, което населява района са трибалите, заемащи обширен район от двете страни на Западна Стара планина. Най – многобройните паметници, останали от това време са тракийските надгробни могили и останки от крепости в местностите Чертиград , Свети Атанас, Острума.

В годините на Първото и Второто българско царство Етрополе е важен снабдителен център за българската държава на желязо, мед и злато. Селището е със статут на войнишка община – населението има за задача да охранява проходите.

През ХV – ХVІІ в. градът е център на рудодобив и металообработване. Етрополе заедно със Самоков и Чипровци са най – големите снабдители на Османската империя с желязо. Другият важен отрасъл, който дава поминък на местното население е дърводобива.

През Възраждането Етрополе е един от важните занаятчийски и търговски центрове по българските земи. В града се развиват 42 занаята: златарство, бакърджийство, абаджийство, ковачество, мутафчийство, кожарство, дърводелство, витленичарство, бъкличарство и др. Изделията на етрополските майстори разнасят славата на града до Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одеса, Букурещ.

Икономическото благосъстояние и будното население на Етрополе са фактор за развитие наЕтрополе манастира Св. Троица
просвета и книжовност в котловината. През ХІІ в. /1158 г./ е основан Етрополският манастир “ Св. Троица “/известен още с името ”Варовитец “ /. Той се намира на 5 км североизточно от града. В края на ХVІ в. и особено през ХVІІ в. тук възниква и функционира Етрополската книжовно – просветна школа, която няма аналог в българските земи по това време. Етрополските икони от ХVІ – ХVІІІ в. доказват съществуването и на иконописно ателие в манастира. Храмовата икона “ Старозаветна Троица” рисувана от зограф Недялко през 1598 г. е известна като първата подписана от български автор средновековна творба. Етрополе и манастирът са най-значимият духовен център в земите на Северна България през този период.

Етрополе заема достойно място в историята на освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. Етрополци участват в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски. В четата на Христо Ботев участват трима етрополци. С делото на Васил Левски е свързано основаването на Местния революционен комитет в Етрополе през есента на 1870 г. За председател е избран етрополецът Тодор Пеев – революционер, учител, книжовник, съратник на Левски и Ботев.

Значително място в историята на Етрополе заема участието на етрополци в Руско-турската освободителна война. На 24.ХІ.1877 год. Предният отряд на легендарния ген. Гурко под командването на ген. Дандевил освобождава Етрополе. В къщата на местния чорбаджия Павел Панчов е настанен щабът на ген. Гурко. Величав и неповторим е героизмът на руските воини и етрополското население при Зимното Опълченското дружество в Етрополе през 1909 гпреминаване на Балкана през месец декември 1877 г. по пътя за освобождението на София и Южна България.

Етрополци вземат активно участие в Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световни войни.

Ходът на историята съдбовно е орисал Етрополския край с исторически места и паметници.

Приветлив и гостоприемен е днешния град Етрополе. Китната прелест и динамичен живот на сгушеното в Балкана селище днес разкриват запазените възрожденски къщи – Арнаудовата, Павелпанчовата, Вълчевата, Тодорвълковата, Хаджигригоровата и др. Гордост и символ на величието на Етрополе е Часовниковата кула, строена 1710 г. от майстор Тодор.

Щабът на Западния отряд на ген. ГуркоЗапазени и до днес и внасящи радост в ежедневието на етрополци са традиционните празници: “Пеене на пръстените”, “Атанасовден”, “Празник на етрополските зетьове”, Петровден – празник на града.

Етрополе привлича хиляди туристи с природните си забележителности : водопада „Варовитец”, Чертиград, Орлов камък, Грохотака, Кози дол, Беликаша, Бачийще, Враната вода и Куклите.

Потънал в мека и приятна зеленина, освежен от бистрите пенливи потоци, Етрополският край предоставя прекрасни места за отдих и почивка.