Гулянци е наследник на античен каструм, възникнал на левия бряг на р. Утус /тракийско наименование на р. Вит/, като крайпътна станция на крайдунавския римски път от запад към изток.

Турците кръщават селището Гюлян /роза/ заради белите и алени трендафили, отрупвали дворовете и околностите му. С течение на времето наименованието се трансформирало в Гюлянде, Гюлянци до сегашното Гулянци.

На 4 септември 1974 г. с Указ № 1942 на Държавния съвет на Народна Република България, Гулянци е обявен за град. Сбъдва се отколешната мечта на поколения, които с труда си изграждаха и оформяха Гулянци от едно малко селце в добре развито българско село от градски тип.

Култура

Общината разполага с читалища във всяко кметство и Гулянци. Изградените художествени самодейни състави осъществяват богата художествено творческа дейност.

Забележителни и многобройни са изявите на танцовите състави при читалища „П.Р.Славейков“ Гулянци и читалище „Искра „с. Гиген, групите за автентичен фолклор, групите за стари градски песни, театралните колективи.

Фондът на читалищните библиотеки наброява 97883 тома литература /художествена, научна, техническа и други/.

Културно и архитектурно наследство

Общо на територията на Община Гулянци се намират 24 обекта, обявени за архитектурни паметници на културата. Те са разпределени в гр. Гулянци и 8 села от общината.

Най-значимият обект на територията на общината е археологическия резерват „Улпия Ескус“. Той е обявен за паметник на културата с национално значение с решение, обнародвано в Държавен вестник бр. 88 от 1965 г. с разпореждане № 37 от 21 ноември 2001 г.
Резерватът е с територия 507 016 кв.м. и охранителна зона от 2 420 189 кв. м.