ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ

Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики. Наличният потенциал на общината се развива чрез общински план, който съчетава националните и европейските ресурси, като по този начин се постига висока ефективност и изпълнение на приоритетните задачи, заложени в плана за развитие.

Кметът на община Вълчи дол, Георги Тронков, работи в посока реализиране на повече проекти, които да насърчат и създадат желание в по-младите да поддържат активен и здравословен начин на живот. Планът за развитие на общината се фокусира и върху популяризирането на инициативи, които са фокусирани върху здравословния начин на живот. Пример за такава инициатива е „Нестле за живей активно! 2020”, в която взе участие и Вълчи дол. През септември 2020 г., в рамките на „Европейската седмица на мобилността”, Общината реализира няколко пешеходни маршрута. Над 100 ентусиасти се включиха в инициативата, която дава възможност на Общината да кандидатства за финансиране по проект, който е насочен към средата и условията за активен начин на живот. Общината смята да инвестира средствата от проекта в усъвършенстване на Спортен комплекс „Петко Сираков”, като изгради детски кът със съоръжения за фитнес на открито.

Община Вълчи дол може да се похвали с още един положителен пример, в посока поддържане на здравия дух на жителите. През ноември завърши реконструкцията и оборудването на нова фитнес зала в Община Вълчи дол, чието финансиране е осигурено чрез Проект „Красива България“. Модерната база позволява разнообразни тренировки, чрез които може да се тренира цялото тяло.

Общината също така се стреми да формира гражданска позиция по екологични въпроси, за да може да се съхрани природата в региона. Настоящият фокус на общината е Кампанията „За чиста околна среда 2021 г.”, която е на тема „Обичам природата – и аз участвам”. Тази инициатива дава поле на жителите на града да дадат своите идеи как да се постигне екосъобразна обстановка. Целта на този проект е да се чуе гражданската позиция, и също така да се формира позитивна нагласа към околната среда.

През последните три години, Община Вълчи дол се развива като община, която се стреми към модернизиране и създаване на благоприятна обстановка за живот на своите граждани. Успешната реализация на множество проекти и внедряването на добри практики гарантира на общината интелигентен и устойчив растеж.

Община Вълчи дол заема площ 472,5 кв.км, разположена е в област с административен център Варна, в Североизточна България. На север граничи с общините Тервел и Добрич, на изток с Община Аксаково и Община Суворово, на юг с Община Ветрино, а на запад с община Нови пазар.

Транспортна достъпност. Община Вълчи дол заема хинтерланда на Област Варна, разположена е в страни от го-леми транспортни коридори и отстои на 25 км северозападно от първокласен път Варна – София. Изградената на територията на гр. Вълчи дол комуникационно-транспортна сис-тема позволява прекъснат и непрекъснат тра-нзит.

Непрекъснатият транзит се осъществя-ва изцяло по околовръстния път. В останали-те населени места от общината няма изгра-дени обходни пътища и републиканската път-на мрежа преминават през тях. Това е пред-поставка за увеличаване на пътно-транспортните произшествия при бъдещо нарастване на транзитният поток. Освен това те са с нис-ка пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на общината. През общината минава железопътната линия Варна-Добрич-Кардам, с две гари (в гр. Вълчи дол и с. Оборище) и една спирка (в с. Ген. Ки-селово), която дава възможността за железо-пътна връзка с всички краища на България.

Географското разположение на Община Вълчи дол е изключително благоприятно за достъпа до регионалните пазари на стоки и суровини на големите индустриални икономически центрове и гарантира ползването на морските пристанища в Североизточна България, Фериботен комп-лекс Белослав и Международно летище Варна. Пристанище Варна – изток – оперативна връзка в логистичната верига канал – река – море за транзитния трафик към/от Централна Европа и дунавското пристанище Русе. Главния отсек на тази връзка се явява железопътната отсечка Русе-Варна. Корабните места в пристанището са 14, а максималната дълбочина 11,3 м. Пристанището разполага с 49 800 м2 открити скла-дови площи и 41 500 м2 складове.

Пристанище Варна – запад – за обществен транспорт с национално значение. Обработва наливни, насипни, РО – РО товари и контейнери. Международно летище Варна – Летище Варна е най-близкото международно летище, намира-що се на около 60 км от Вълчи дол. Летището е разположено на 7,5 км. западно от центъра на гр.Варна. Дължината на пистата е 2500 м, а нейната ширина е 55 м. Подходяща е за използва-не и от най-тежките типове самолети. През 2006 г. Летище Варна обслужва четири редовни международни линии, над 70 чартърни и една редовна вътрешна линия Варна – София.

История

Предците на днешните жители на общината са траки и славяни, населявали тези земи около VІІІ –ІХ в. откогато датират откритите при археологически проучвания останки от тракийска гробница със славянско погребение. Разкритите саркофаг и стар водопровод от глинени тръби /вероятно римски/ навеждат до предположения за съществуването на антично селище, черпило вода от куртдеренските водоизточници. Плодородната земя, богата на гори и вода е била магнетична за хората от различни епохи, заради природната благодат. Историческите корени на Курт дере /Вълчи дол/ като селище датират в далечните 1853-1856г., когато тук след Кримската война се заселват черкези. Миналото е оставило своя отпечатък върху поминъка, традициите и културата на днешните жители на община Вълчи дол.

Хроника на община Вълчи дол

Курт дере (Вълчи дол) възниква като селище, в което първите жители са черкези, заселени тук след Кримската война от 1853-56 година. През 1864г. в Османската империя се въвежда административна реформа, при която е направено ново административно деление. Създадени са вилаети (области), санджаци (окръзи), каази (околии). Някъде са образувани по-малки административни единици – т.н. нахии, нещо като малки околии.Най-малката административна единица е общината. Всяка община представлява отделна религиозна група – най-често християни или мохамедани от дадено селище.

Това продължава и след Освобождението до октомври 1882г., когато със специален закон се образуват селски общини с едно централно селище и няколко съставни. Всяка община трябвало да има най-малко 200 къщи. При въвеждането на османската реформа от 1864г., между Провадийската и Варненската каази (околии) е образувана Козлуджанската нахия, в която влизат днешните селища Брестак, Вълчи дол, Войводино, Дръндар, Кипра, Марково и Падина. Козлуджанската нахия функционира до началото на юли 1878г. и по-точно – след подписването на Берлинския конгрес, когато руски войски започват последователно заемане на селища във Варненския санджак (Провадийска и Варненска каази). Тогава, до края на юли и началото на август 1878г., била ликвидирана турската административна власт в двете горепосочени каази и, разбира се, – и в Козлуджанската нахия.

Първите жители на с. Курт дере- черкезите били известни като крадливо племе. За тях било особено важно да имат хубава жена и хубав кон. Затова много често те си осигурявали и двете чрез кражба. Пропищели жителите на околните села от тях. На един ли на двама ли откраднали овце или коне, а в някои случаи даже и девойките им. И когато през 1877г. загърмели руските топовe при Добрич сред куртдеренските черкези настъпила небивала паника. Те внезапно напуснали къщите си , напуснали селото, дори и покъщнината си оставили тук, метнали се на конете си и избягали, за да не се върнат никога повече.

Новите заселници- българи в Курт дере в по- голямата си част са бежанци от Тракия и от други части на разпокъсаното ни отечество. Тук те заварили само около трийсетина черкезки къщи и една солидна джамия. Границите на землището не били очертани и това довело до спорове с почти всички съседни села. От извършените преброявания става ясно ,че през 1880г. Курт дере наброява 242 жители, от които 232 българи, а 20 години по-късно техният брой почти се удвоява и в 1900 година има 459 жители, от които 414 българи. Огромното мнозинство от куртдеренските селяни били неграмотни, не четели вестници, нямали възможност да следят политическия живот в сткраната, но обичали да политиканстват по кръчми и мегдани. Тяхна основна грижа била обработката на полученото от държавата парче земя, увеличаването му по всевъзможни начини и изхранване на многолюдната челяд. В административно отношение Курт дере до 1887г. се числи към Пашаитската община /дн. Войводино/. От 1887г. до 1891г. – към общината в с. Хасърджик /дн.Щипско/, след което Курт дере принадлежи към общината в с. Караагач /дн.Брестак/, чак до 1913г. Липсват писмени сведения за възрожденската епоха.

Дълги години като кметски наместник в селото е бивал избиран Георги Петров, един от малцината грамотни хора в селото. Буден тракиец от Стара Загора и политически издигнат за времето си, той в продължение на 30 г. с малки прекъсвания е бивал кметски наместник , а за известно време и кмет на с. Караагач /дн. Брестак/. За кратко време кметски наместници са били Киро Димов и Георги Станков. На общински събрания в кръчмата селяните определят нощната стража, полските пазачи, кехая и пастири. За членове на черковното настоятелство селяните избирали представители на по- богатите родове от селото.

Голям тласък за икономическото, обществено- политическото и културно развитие на селото дава новооткритата куртдеренска община в началото на 1914г. Построяването на жп линията Девня- Добрич и откриването на ж.п. гара Вълчи дол създава големи възможности за икономически просперитет на селото. С откъсването на Южна Добруджа от България, Курт дере се очертава като естествен икономически център на Североизточния Делиорман. Тези тенденции разбират ръководителите на селото и започват борба за обособяването му в самостоятелна община. По инициатива на Атанас Юрюкчиев- бивш учител и всепризнат съветник на селяните по най- важните проблеми на селото, и на Георги Петров, Христо Желязков- Туджарина, Тилю Гочев и др по- видни жители се свиква общоселско събрание, на което се приема мотивирано предложение, отправено до Окръжната постоянна комисия и Окръжния управител за отделянето на Курт дере в самостоятелна община. Със заповед № 82/12.02.1914г.

Окръжният управител приема предложението и назначава за членове на новообразуваната Куртдеренска община Георги Диков, който стоял само три месеца като председател и членове Зафир Павлов и Дичо Тилев. Тричленната комисия възлага на председателя и на новоназначения секретар- бирник Марко Николов да организират работата на общината. Първите си разходи общината едва покрива от продажбата на събраните храни, от мостри и облагане на всички касапи с такса. За годините откакто съществува общината, в нея са управлявали 42 кметове и председатели. Само за първите 20 години от 1914 до 1934г. са се сменили 22 кмета, 13 от тях са управлявали по- малко от една година. В наши дни най- дълго на този пост- 14 години е бил Васил Василев, Ангел Илчев-8 години, Петър Славов- 7 години и т.н. И един любопитен факт- най- малко на кметския стол е седял Иван Ст. Грънчев- само 1 месец и половина.

Вълчидолци с право се гордеят с историята на своя град и общината, която навърши почтените 95 години. Ако има нещо, с което заслужава да се гордеем като първенци в цялата страна, това е Първата селска дизелова електроцентрала в България , построена още през 1929г., Първият световен шампион на България по всички видове спортове изобщо е вълчидолецът Петко Сираков от Световното първенство по борба в Истамбул през 1957г., Първият демократично приет герб на Република България е направен от Георги Чапкънов, роден и живял във Вълчи дол и Първият в страната модерен, от европейски тип пазар за живи животни, изграден със средствата на ЕС по програма ФАР и др.

Коледни новини

Грейнаха светлините на коледната елха в гр. Вълчи дол Вижте клипче от вечерта

 

 

 

Кмет

ГЕОРГИ МИНЧЕВ ТРОНКОВ е роден на 18 ноември 1964 година в град Вълчи дол. Завършва образованието си в града. Професионалната си реализация осъществява в сферата на частния бизнес. 10 години е общински съветник, като през последните 2 мандата е председател на Общинския съвет.

Избран за кмет на община Вълчи дол на частичните местни избори, проведени на 8 октомври 2017 година.

Телефон: 05131/ 23-15

E-mail: oba_valchidol@mail.bg
Приемен ден: Всяка сряда от 13:00 до 17:00 часа.