Общиан Крушари

Име: Илхан Юсеин Мюстеджеб

Семейно положение: Женен с едно дете

Телефон: +359 5771 2024

Факс: +359 5771 2136

Имейл адрес: ilhan.mustedzheb@krushari.bg

Заместник кмет по ФБ

Крушари и околните села, оформящи южната половина от община Крушари, са привличали хората още от дълбока древност. Археологическите материали свидетелстват, че това място е обитавано от човека от най-стари времена. По-късно то е заселено от дошлите от източните степи номади, с които се свързват археологическите култури на раннния и късния бронз. Следи от присъствието на тези войнствени племена са находките от медни и бронзови ками и кинжали, а по-късно и остриетата от копия, брадви и ножове, намирани случайно в района на Крушари и околните села. Особено интензивен става животът през ранножелязната епоха, за което съдим по многобройните селища, могилни некрополи, крепости и укрепления. След опустошителните походи на дако-гетския владетел Буребиста, този район отново е заселен и процъфтяващ през времето на Римската империя, като за това свидетелстват многобройните поселения. Значими центрове по това време са били крепостите Залдапа (дн. Калето в землището на с. Добрин), Св. Кирил (дн. в землището на с. Капитан Димитрово), неустановената крепост в землището на с. Габер, неукрепения религиозен център край днешното с. Телериг и др., които са градски и културни средища с голямо влияние и значимост в днешните североизточни български земи.

Започналото през IVв. Велико преселение на народите постепенно разрушава огромната Римска империя, нейната административна система, пътища и поселищна структура, като при това живота в нея не прекъсва изцяло, а замира постепенно, изнасяйки се от удобните полета, към трудно достъпни, укрепени места. За това свидетелстват и останките на Залдапа. През късната античност в ролята на защитник на крепостите и укрепленията все по – често са наемани на служба или направо заселвани т. нар. федерати от германски, сарматски или хунски племена. Вероятно в резултат на тяхното присъствие е останал и непроученият напълно засега некропол при близкото село Александрия. През VІІ в. много от селищата са унищожени от походите на авари и славяни. След техните опустошителни набези, съпроводени с масово отвличане на население на север от Дунава, животът по този край замира чак до пристигането на прабългарските племена.

С периода на най-голямото могъщество на Първото българско царство през края на IXи Xв. районът изживява нов разцвет, който приключва в средата на Х в. с руското и византийското нашествие през 969 – 971г. България успява да освободи тези земи през 976 г., но те отново са покорени през 1001г. Само четвърт век по-късно започват разрушителните печенежки нашествия, които почти напълно обезлюдяват областта. С възстановяването на Българското царство през 1185 г. тези земи отново са свободни, но с кризата на българската държавност от средата на XIII в. и започналите татарски нашествия българите в областта са изправени отново пред изпитания. С падането на България под турско робство животът тук замира почти напълно. Старото население е или избито, или продадено в робство, или прогонено. Едно от последните значими събития оставили археологически паметници в района на Коритен и селата около него е походът на полско-унгарският крал Владислав IIIЯгело към Константинопол. В паметната битка при Варна през 1444г. войската на християнската коалиция е разбита от султан Мурад II. При последвалото отстъпление по канлъйолу (кървавия път), голяма част от рицарите намират убежище край запустелите руини на крепостите в района. Точно там са дадени и последните им битки срещу турците, като всички те са загубени до една.

Животът в района започва бавно да се възстановява едва в началото на XIX век. Историческите превратности в този край събират тук преселници от Източна България: от Тракия (Одринско) и Старозагорско, от Балкана (Габрово и Върбица) и от Североизточна България (Шуменско). Дошли тук, те донасят със себе си особеностите на своя бит и култура.

Първите заселници-българи в Крушари (тогава Армутлии – от турската дума армут – круша) са братята Бойчо и Стоил Стоянови. Те идват от село Ковчаз, Тракия, около 1810-1812г., и са рупци. След тях се заселват родове от Новозагорско, от Великотърновско – Вълкойордановите, от Старозагорско – Шупналовите и Караивановите, от с. Червенци (Вълчидолско) и др. През следващите години поради турските насилия от Крушари се изселват в Бесарабия около 10-15 български семейства. След няколко години те отново се завръщат в селото си, но намират къщите си опожарени. По-късно на свой ред турските семейства постепенно се изселват. През Кримската война (1854 г.) всички българи от крушарските села се изселват за втори път в Бесарабия, в околностите на гр. Бендер. Там отсядат около три години и се завръщат след войната.