КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

омисията за защита от дискриминация е идея, която е част от общото европейско правно развитие. Европейското законодателство в областта на забраната за дискриминация е основана на член 19 от Договора от Лисабон (предишен член 13 от Договора от Амстердам).Тази разпоредба дава на ЕС правомощия за борба с дискриминацията на основата на пол, расов или етнически произход, религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Двете конкретни директиви: Директивата за равното третиране в областта на заетостта (78/2000) и Директивата за расовото равенство (43/2000) защитават всички хора на територията на ЕС от дискриминация на основата на възраст, увреждане, сексуална ориентация и религия или вяра на работното място и съответно забраняват дискриминация на основата на расов или етнически произход на работното място, както и в други сфери от живота, напр. образование, социална сигурност, здравеопазване и достъп до продукти и услуги. Споменатите директиви, макар и до известна степен със закъснение, бяха вече приети от всички държави, членки на ЕС, още през 2000 г. След това всяка държава членка беше задължена да включи новото евпорейско законодателство в своята национална правна система. Българският нормативен акт в тази област е Законът за защита от дискриминация.

Антидискриминационното право на ЕС (по-специално Директивата за расовото равенство) изисква от националните правителства да определят или да създадат орган или органи, които да помагат на хората, срещу които се проявява дискриминация на основата на техния расов или етнически произход, и да разглеждат техните жалби. В много държави обаче органите за защита на равенството помагат също и на хората, които са дискриминирани на основата на религия или вяра, възраст, увреждане, сексуална ориентация и пол. Организацията и ролята на този орган или органи във всяка държава е различна, но най-често дейността му/им е да съветват хората, срещу които се проявява дискриминация, за техните права и как могат да подадат жалба, ако това е необходимо. Българският орган, който е създаден за тази цел е Комисията за защита от дискриминация.

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) следва да бъде независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

Комисията е създадена и функционира на база на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДиск), в сила от 01.01.2004 г. Тя осъществява контрол по прилагането му, а също и по прилагането и спазването на други закони, уреждащи равенство в третирането.

Законът за защита от дискриминация регламентира защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Основна цел на този законодателен акт е да осигури на всяко лице право на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминацията.

Чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск изброява така наречените „защитени признаци“, на база на които е възможна дискриминация – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна.

КЗД е постоянно действащ колегиален орган. Тя се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число – председателя и заместник-председателя на Комисията, а президентът на Република България назначава останалите четири. Мандатът им е 5-годишен.

Комисията заседава в пет постоянни заседателни състави от по трима членове, специализирани по различни признаци на дискриминация.

Сред основните правомощия на КЗД са да установява нарушения на равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице, да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение, да налага предвидените санкции и мерки за административна принуда, да обжалва административните актове, постановени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики, да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията и др.

Заседанията на КЗД са открити или закрити. В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. Ако в помирителното производство бъде постигнато споразумение, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката. В случай че страните не се споразумеят, производството продължава по същество. Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище, а след изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.

Решенията се произнасят в 14-дневен срок от провеждане на заседанието и се взимат с обикновено мнозинство от членовете на състава. Те са писмени, като с тях заседателният състав може да установява извършено нарушение, нарушителя и засегнатото лице, да определя вид и размер на санкция, да прилага принудителни административни мерки или да установява, че не е извършено нарушение и да оставя жалбата без уважение.

Решенията на Комисията подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд като първа инстанция по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

Администрация:

Работно време на деловодството

понеделник-петък

9.00-12.30 и 13.00-17.00

 
Работно време на администрацията

понеделник-петък

9.00-12.30 и 13.00-17.30

Регионални представители