КМЕТСТВО ЗАБЪРДО

Валентин Черпоков е е роден през 1967 г. в Асеновград. Неизменно е кмет на родното си село Забърдо от 1996 година до 2011 г. След това един мандат беше общински съветник в ОбС – Чепеларе. На местните избори през октомври 2015 г. започна пети мандат като кмет на село Забърдо, избран на първи тур.

Черпоков стана известен с това, че осигуряваше по 1000 лв. за всеки брак на двойка от селото и по 2000 лв. за всяко бебе.

Като кмет Черпоков отправи покани към водещи дипломати и всички посланици и много от тях посетиха Забърдо през мандатите му.

Стана причина селото да се възприема като туристическо. Направи Забърдовското виенско колело, зоологическа градина, красив площад и старобългарска юрта. Сложи и голям надпис „Добре дошли в Забърдо“ преди селото.

По негово време Забърдо бе отличено и получи първо златен печат и златна значка за уникално и развито селище. Черпоков е инициатор на редица благотворителни прояви и мероприятия за привличане на туристи в района.

Семеен е, с 2 деца.

Дъщеря му Росица стана най-младата общинска съветничка в Чепеларе, а понастоящем е председател на Общински съвет – Чепеларе.

Поселение и селища на някогашните жители на Забърдо има в района от тракийско време.

Първите славни мигове от историята, от които има следи до днес са в крепостта Заград на високия скален връх Чуката (1427 м) преди селото, непристъпен от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери – Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. В най-високата точка е установено наличие на светилище, което е съществувало близо около 4 века, а в подножието има запазени три тракийски надгробни могили.В южното подножие на върха, на около 700 м е разположен тракийски могилен некропол.

Откритите по склоновете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е използвана от траките и в по-късните епохи от тракийското племе сапеи. Историците сочат, че на територията на Средните Родопи досега са регистрирани само три тракийски крепости, от които “Заград” е най-старата.При проучвания през 2007 г., около крепостта са намерени кости на на жертвено животно на около 3500 години.

След частичните проучвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепостта вероятно е ползвана и в Средновековието и е свързана с миналото на населението на Забърдо. Селището им е много старо, има доказателства съхранявани както в централния архив, така и в библиотеката „Николай Вранчев” в Смолян, че то е съществувало още преди земите около Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им населено място през 15 в. с население около 2500 души. Имало стража, която подавала сигнал със запален огън от околните върхове при опасност и тогава населението се е прибирало в крепостта.

По време на турските нашествия в средата на ХІV век именно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна жестокост. Селото съществувало и на 10-ина км на североизток от сегашното, на пътя за „Чудните мостове“, но е нападнато от османците през 1680 г. и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала легенда, която разказва, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю войвода Заград. Той и хората му оказали ожесточена съпротива на турците, но не успели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните защитници били хвърлени живи, заедно с конете им в близката пропаст, наричана от тогава Челевещница, в която, след проведени археологически проучвания, наистина са намерени множество човешки кости и оръжия.

През 1964 г., по време на IV международна пещерна експедиция, са проведени проучвания. В пропастта са открити върхове от пики и копия, принадлежности от конски амуниции, които също специалистите ги отнесоха към късното средновековие. Находките в момента се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 г. Георги Райчев също посещава пропастта, където открива 2 бр. човешки челюсти, които в момента се намират в Музеят в гр. Чепеларе.

Според преданието, след падането на България под турско робство, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая постепенно падат родопските крепости Зареница при с. Нареченски бани и Калето при с. Забърдо. Обсадена – крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните предложения от страна на турците да се предадат защитниците, отчаяно една нощ те правят опит за пробив в обсадата. Една част от защитниците, успели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от защитниците, пленени са били хвърляни от турците в пропастта.
При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които впоследствие изследователите ги предават на съхранение в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.

Според изследванията на оръжията през 2002 г. находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от директора на Пловдивският археологичен музей – ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически проучвания в околностите на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако – илирийски тип (т. Нар. Ромфея), а другият е кръстат тип меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се предполага, че местните тракийски племена са били в непрекъсната вражда и при някоя от тези междуособици, хората, заедно с въоръжението са били хвърлени там – акт на отмъщение.

Вълната на помохамеданчването не отминала жителите на Забърдо, което тогава се намирало от другата страна на хребета недалеч от Ер-кюприя. Поколенията си препредават историята, според която веднъж пристигнал с еничарите си един турски военачалник дели Софта и заобиколил селото. По това време хората се намирали в църквата. Изловил ги той, наредил ги на площада, изтърсил пред тях два товара фесове и казал: – Избирайте или фесовете, или главите. Изплашили се хората. Някои не могли да издържат и грабнали фесовете. Други обаче отказали да се помохамеданчат. тогава дели Софта ги затворил в църквата и заповядал на ордата си да ги изколи. Измъкнали енирачите ятаганите и започнали да колят. Църквата се огласила с викове и писък. От този именно писък /цирикане/ тя била наречена „Цирикова черква“. Помохамеданчените жители на селото не могли да останат повече тук, където били избити техните братя и роднини. Те се преселили и основали ново село. Предишното селище останало да се нарича от местните Старо село. Новото им село, преди да се нарече Забърдо, носело името Чукуркьой (село в дол).

 

„Евробабите“ на Забърдо не оставят никой без настроение

Мястото за селфита – пред огромния „холивудски“ надпис.

Старобългарската юрта- място за гадаене на пола на бъдещото дете

 

Кметът Валентин Черпоков иска да дари Забърдовското колело на Европа за експонат

Откриването на старобългарската юрта събра много любопитни.

В старобългарската юрта има календар за гадаена на пола на бъдещото ви детенце.

 

Момент от подготовката на чешмата и голямата беседка пред „холивудския “ надпис.

Прочутите забърдовски халища местните изнасят на празник по стобори и чардаци.

„Евробабите“ с поредна закачлива и сърдечна песен

 

ОЩЕ СНИМКИ И НОВИНИ