Общини

Община Димово е разположена в северозападната част на Република България. Град Димово е средище на общината от IV функционален тип. Общината е обособена с Указ № 2704 на Държавния съвет на Република България от 28.08.1987 г. и е съставна част от област Видин, Северозападен планов регион с обща площ 402,866 м2 което представлява 13,3% от територията на областта. Граничи с шест други общинни от областта – Белоградчик, Ружинци, Чупрене, Макреш и Видин и община Лом от област Монтана. Като „отворена система“ общината осъществява връзките си с тях и другите населени места от областта и страната посредством осем вход-изхода. Транспортната пътна мрежа включва преобладаващо третокласни и четвъртокласни пътища. През гр. Димово преминава международен път Е – 79, по трасето на Европейски коридор № 4, на 30 км от града се намира Фериботната връзка Видин – Калафат и КПП Връшка чука, а на 50 км КПП – Брегово. Предстои откриването на ГКПП – Салаш. Общата дължина на функциониращата пътна мрежа е 154,9 км. Разстоянието между крайните селища в общината е 63 км (от с. Ярловица до с. Яньовец ). Центърът на общината се намира на 35 км от град Видин и на 70 км от град Монтана. Статистически данни: Площ: 402,5 км2 […]

Община Долна Митрополия заема площ 674 814 декара в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток – с Плевен и Гулянци, на запад – с Кнежа и Оряхово, на юг – с Плевен и Долни Дъбник. Северната й граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места – 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 11км. от Областния град. Релефът е равнинен, с надморска височина 50-75 метра, като в с. Оряховица тя е 50 м, а при гр. Долна Митрополия – 62 м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча. Климатът на общината е умерено-континентален с горещо лято и студена зима. Откритостта откъм север и северозапад дава възможност за нахлуване на континентални въздушни маси през зимата. През най – студения месец (януари) средномесечната температура е – 0,8°С , а през най – топлия месец на годината (юли) средномесечната температура е – 24,8°С. Средната годишна температура е 12,36° С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най – големите за България средногодишни температурни амплитуди: – 25,2°С. Средногодишните суми […]

Община Земен се намира в югозападната част на Пернишка област. Отстои на 40 км от гр.Перник, на 70 км. от гр.София и на 40 км. от гр.Кюстендил. Надморската височина в общината варира от 595 до 950 м. Площта на община Земен е 253 900 дка. Повече от половината от територията на общината е разположена в т.нар. област Крайще. В общината има 18 населени места. На север и северозапад общината граничи с общините Брезник и Трън, на изток и югоизток – с общините Ковачевци и Радомир, на юг и югозапад – с Кюстендил и Трекляно. Земен се намира в планински район, на брега на река Струма. Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 година и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма. От 1974 година Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област. През втората половина на II хил. пр. Хр. в земите на средното течение на р. […]

Стоян Генов е роден на 14.09.1964 г. в гр.Златица, община Златица. Основното си образование е завършил в СУ”Паисий Хилендарски” гр.Златица, а средното в Техникум по механизация на селското стопанство, отново в Златица. Притежава три магистърски степени от Минно-геоложки университет “Св.Иван Рилски”, гр.София: Автоматизация на минното производство; Индустриален мениджмънт; Инженерна безопасност. Председател на Общински съвет Златица в мандат 2011 – 2015 г. Член на Управителния съвет на Национална Асоциация на Председателите на Общински Съвети в Република България /НАПОС/в същия мандат. Общински съветник в мандат 2015-2019 г. Председател на Обществения съвет към СУ „Св.Паисий Хилендарски“, гр. Златица в мандат 2016-2019 г. Семеен с две деца. Декларация по чл. 35 (1), т1 от ЗПКОНПИ Декларация по чл. 35 (1), т2 (част II) от ЗПКОНПИ – подава към КПКОНПИ Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица Златица се намира в планински район. Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи […]

Община Кайнарджа е разположена в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Територията й е 316 кв. км. Граничи с общините Силистра и Алфатар (област Силистра), Крушари и Тервел (област Добрич) и сухоземната българо-румънска граница. Центърът на общината село Кайнарджа се намира на 29 км югоизточно от областния център Силистра. На 5 км от с. Голеш са открити останки от римско селище, представляващо интерес за археолозите. На територията на общината се намират и други следи от тракийската и римската култура, които свидетелстват за ранно селищно образуване. Най-ранното писмено сведение за селото под същото име се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. Два века по-късно, през 1774 година, името на Кайнарджа трайно навлиза не само в българската, но и в европейската история. Причината за това е подписването на Кючуккайнарджанския мирен договор между Русия и Турция, който постановява покровителството на Русия над християнското население на Балканския полуостров. През 1892 г. събитието е увековечено с построяването на историческа чешма на място, където е извършен актът. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. цяла Южна Добруджа (в т.ч. и с. Кайнарджа) е предадена на Румъния. Тези земи са върнати на България едва през 1940 г., след подписването на Крайовския мирен договор. […]

Община Каолиново е разположена в Североизточния регион на България, част от област Шумен. Общината се състои от 16 населени места, 1 град – Административния център град Каолиново и 15 села – Браничево, Долина, Дойранци, Гусла, Климент, Лиси връх, Лятно, Наум, Омарчево, Пристое, Сини вир, Средковец, Тъкач, Тодор Икономово и Загориче. Населението на общината към 01 февруари 2011 година е 12 093 души. На територията на община Каолиново съществува добре изградена пътна мрежа. Дължината на пътната мрежа в Общината е 106,389 километра. Община Каолиново принадлежи към селските райони на страната. Селското стопанство е структуро определящ отрасъл в местната икономика, който е ориентиран в две основни направления – растениевъдство и животновъдство. Кмет на Община Каолиново е Нида Намъков Ахмедов. Селското стопанство е структуроопределящ отрасъл в местната икономика, който е ориентиран в две основни направления – растениевъдство и животновъдство. Растениевъдство: наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи 70% от общата територия на Общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат земеделието в основен източник на доходи. Средногодишно се засяват с пшеница 45 – 47 хил.дка, с царевица – 18 – 20 хил.дка, с ечемик – до 18 хил. дка, слънчоглед – до 30 хил. дка, и тютюн – 2 – 3 хил. дка. Между 5 и 10 […]

Община Кочериново се намира в югозападната част на Република България, съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие в Югозападен район за планиране. Разположена е от двете страни на средното течение на р. Струма и долната третина на р. Рилска. На Север общината граничи с община Бобошево, на изток с община Рила, на запад с община Невестино и на юг с община Благоевград. С изключение на последната всички останали са в териториалния обхват на Област Кюстендил. Географското разположение, климатът и релефът на Община Кочериново предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката на общината, като селско стопанство, горско стопанство, дърводобив и дървопреработване, селски и еко туризъм, хотелиерство, преработка на селскостопанска продукция и други. Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена Община Кочериново в днешния й вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други. Още в ІХ век в покрайнините в района на с. Стоб се е издигал град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките […]

Община Лозница е разположена в Североизточна България и заема централната източна част на Разградския регион.   Включва се в Дунавската хълмиста равнина. Тя е почти еднакво отдалечена от трите големи града – Разград, Търговище и Шумен. В общината има общо 17 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи в момента от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница, с. Ловско, с. Веселина, с. Сейдол, с. Манастирци, с. Синя вода , с. Каменар. С най–широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и други. От общинските най–добре работи читалището в с. Сейдол, където действат групи от малки до големи в областта на местния фолклор. Такива действат и в с. Ловско. От няколко сезона насам се активизираха читалищата в с. Веселина, с. Каменар и с. Трапище, където работят от една до няколко групи. Всяко едно читалище разполага с читалищна библиотека, но книжния фонд се оценява като недостатъчен.   Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска […]

Име, презиме, фамилия: ИВЕЛИН МАРИНОВ САВОВ   Служебен адрес: 5940  гр.Никопол, ул. „Ал.Стамболийски „№5 Служебен телефон: 06541/2190  Факс: 06541/2764 e-mail: obshtina@nikopol-bg.com Декларация по чл.12, т.1, във връзка с чл. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Приемен ден: Понеделник Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав. Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав. Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица. Населението на община Никопол към началото на 2008 г. е 12 171 жители по постоянен адрес и 11 448 по настоящ адрес. От тях 5 601 мъже и 5 847 жени. Благоприятното географско положение на Община Никопол, наличието на пътища от ІІ, ІІІ, ІV клас определят развитието на общинската икономика. Приоритетни отрасли в нея са селското и водно стопанство, търговия, дървообработваща, лека и хранително-вкусова промишленост. В Община Никопол основно място заема производството на селскостопанска продукция. Възстановената до момента собственост върху земята е 100% […]

Община Ново село е разположена по поречието на река Дунав. На запад и юг общината граничи с община Брегово , а на изток – с община Видин. Общината се състои от пет населени места – с. Ново село, с. Флорентин, с. Ясен, с. Неговановци и с. Винарово, отстоящи едно от друго на 5 до 7 км., по последни данни от Преброяване 2011 има население 2 979 жители и обща площ 111 кв. км. Център на общината е с. Ново село, намиращ се на 25 км. от областния град Видин. Релефът е хълмист, а климатът е умерено – континентален. Общината има добре изградена техническа инфраструктура. ИСТОРИЯ, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА, ИКОНОМИКА: По исторически данни и пътеписи административният център датира от 1700 година под името Просънец със 112 християнски дома. Поради чума и опожаряване жителите на тогавашното село се изселват като към 1772 г. се завръщат отново, основават сегашното село и го наричат Ново село. В общината функционира едно средищно СОУ „Св. св. Кирил и Методий” с. Ново село, три Целодневни детски градини и едно ОДЗ. Петте читалища на територията на общината запазват и развиват традициите и обичаите на местното население и до днес са център на културния и духовен живот. Гордост на общината са […]